Читателю, прости ми, ще ругая,
ще лея злоба ядно, без задръжки.
То не, че ще помогне! Все е тая,

Една едничка вечер само
те моля, нека бъдем двама,
а после, като в мелодрама

Навън бе навалял разкошен сняг
и в неговата девствена милувка
градът притихнал спеше. Своя бяг

Помогни! Не разговор, а смях -
противослагам дъжд и огън...
Че те са жива плът! Кажи, за бога,

А огън ми е във гръдта,
пламти от всички краища безумно.
Горя си сам - бездимно и безшумно,

Аз знам, понявга на шега
внезапно чувствата изгряват,
изгрява щастие, тъга,

Любовта не е оказион!
Чувствата не са афиш рекламен!
Красотата няма еталон