Да, времето създава с нежен труд
прекрасни кадри, чрез които ражда
живот в очите, но – тиранин луд,

Пърхайки с мокри ресници, през плач
ти ми разказа как снощи, далече
в свойта летяща чиния по здрач

Човешките грешки за мен са търпими,
обаче една ненавиждам от тях –
човек да не вярва на своя любими.

Да видя златен кръст на шията дебела
на роден бизнесмен е щастие за мен.
Нима не ви напомня на маркер, на табела

„Какъв народ! Наместо да целува
прахта под Бойко, само негодува!”
Хей, българи, я стига сте ревали,