Тук всички играем някакви роли!
Скрити зад никове, драскаме в сайта,
споделяме болки, надежди, неволи,
усмивки, комплекси. В море килобайти
се давят душите. Виртуална лица
виртуално гримирани, виртуално целуват
с виртуални усмивки виртуални сърца,
виртуални прегръдки виртуално пътуват
от екран до екран. Но не ласкави длани,
а клавиши студени галят свитите пръсти.
И натяга във нета самота нежелана,
а сърцата пред екранни иконки се кръстят.

От съвсем скоро съм част от тази интернет-самота.Или по-скоро тази илюзорна близост и "удобна" роля.потресаваща е масовата нужда от такъв вид общуване - анонимното споделяне на умиращи от глад!
Elpetpari

Дано успееш да наситиш глада си:)))

Interesno")

Благодаря, че прочете bojank!:)))