Ненужно е злодеите да съдим.
Та те са по природа ощетени
от злобата си. Редно е да бъдем
към тях добри - такива мисли в мене

въртяха се. Обзет от алтруизъм
представях си как буза на злодея
безкористно подлагам, със стоизъм
шамарите посрещам върху нея.

Повтарях си, че те не са готови
за полетът възвишен на душата
че глухи са за Божието Слово,
че жертви са нещастни на Съдбата.

От грозната среда онеправдани,
израснали в мизерия и страх
че носят незаслужените рани
на лош късмет, аз вярвах. И че тях

да жалим трябва, даже жалостта
човешкото у тях да унижава.
Нали затуй звездата е звезда,
в тъмата светлината си да дава.

От тези идеали запленен
седях си сам във бара на квартала
и кротко пушех. Недалеч от мен
тайфа пияни беше се събрала

с две проститутки. Непонятно кой,
защо и как идеята им даде,
че моя милост заслужава бой.
Навярно са очаквали награда

от дамите за тоз бабаитлък.
И стана после тя каквато стана –
с две думи значи, стана сакатлък
за моя сметка. Целият във рани,

с избити зъби, вън на тротоара,
сълзи преглъщах, плюех кръв червена,
дордето те се върнаха във бара
от мойта жалостивост унижени.

На злодеите - по злодейски!
Така е справедливо според човешките закони.

А стихът е хубав.
И хубав урок си получил... :)))

С Ели съм, по темата!

Добро утро, Ели!
Благодаря за коментара. Лошото е, че злодеите почти винаги остават безнаказани или пък ги наказваме само с нашето съжаление.

Добро утро, Валка и успешен ден и на теб!
Благодаря, че си тук!