Кухи рими, чувства с дъх на мента
раждат само жалък стихоплет.
Виж, живот с проблеми перманентно,
е живот достоен за поет.

Многоучената умност в пъпа
собствен фокусирана, уви
е доволно скучна, даже тъпа.
Умност поетична не върви.

Тя задоволява само тесен
кръг „поети” – малка популация.
И във този смисъл не е песен
ами вид потайна мастурбация.

Тя прилича, както казва Гьоте,
на мечок засмукал свойта лапа,
и към нея само идиоти
с телешки възторг щастливо зяпат.

Затова поете, от живота
трябва стиховете си да взимаш,
или пък смучи си, там каквото,
лапа, виме или друго имаш!

Кой каквото, и както...
Добър съвет!:-)

Съмнявам се, че това е най-приятното занимание! :)))

Срещат се, и то не малко!:-)))

Прости ми наивността, но какви? :)))

Такива, които си смучат нещо си там...цял живот, меланхолично.

Все едно, че говориш за мен... и аз съм си такъв - цял живот бавно и меланхолично си смуча питието.

Аз пък, като съм различна от това, какво ли съм постигнала...