Довечера отново вероятно
ще седна кротко в хола пред екрана.
В краката ми, унасящо приятно
ще мърка котарака. После Ани

с Юксел ще ми припомнят, че увисна
Апостола на „черното бесило”.
Ще видя как, тържествено-замислени
пред паметника пак са се вредили

„държавници”, министри... цяла клика...
Ще има пак цветя, венци и речи,
но вътре в мен един въпрос ще вика;
„Апостоле, кому си нужен вече

със своето тефтерче? Е ли вече
народът ни наистина свободен?”
И сякаш, че дочувам отдалече
във отговор пак твоето; „Народе????”

И в мен звучи неговото трагично "Народе????"
Поздравления, Весан, за този стих!

Поздрави и от мен!:-)

Отдавна ме изгаря този вопъл на Апостола, отдавна!

Благодаря ти, че ме навестяваш!
Това значи много за мен... поне знам, че все още има хора, които ме четат!

Той го е направил в името на идеала си, но дали този идеал е станал поне малко наш - на неговите потомци.

Стихът ти е хубав и много истински! Поздрави!

И аз често това се питам!

обичат да се кипрят под ликовете на Левски, Ботев...
Но винаги забравят да четат(и през ум не им минава даже) тефтерчето на Апостола...Ботевата"Молитва"-също!
Поздрави за стиха!
Б.