Усмихнато завръща се от лов
прославеният рицар Луелин.
Той знае, че очакват го с любов
съпруга млада и единствен син.

Но вижда от далече Луелин
под сянката на явор разклонен
люлката на мъничкия син
разкъсана виси. Окървавени

разпръснати са детски пелени.
Скова ням ужас бащино сърце,
безумен гняв умът му заплени
и бързо със треперещи ръце

от ножницата той извади меча,
а срещу него с кървава муцуна
любимото му куче се завтече
на име Гелерт. Звънна като струна

скъсана, студеният метал,
и с гняв прониза верния другар.
В този миг, от скръб обезумял,
рицарят дочу до ствола стар

детски плач. До малкия му син
огромен вълк с прегризан врат лежи.
От този миг престана Луелин
да се усмихва. Цял живот тъжи.

Погреба Гелерт. Яворът могъщ
и в мраз, и в зной там бди над гроба чер,
а мястото сред хората надлъж,
и шир прочу се като Бедгелерт.

Случва се, Весан, понякога да обявят за бесен враг
този, който ни брани от побеснели вълци.
Хубава балада, поздравления!