Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин окъпана в майско ухание.
Когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.
Когато ти казах, че бъдеще няма за мене
без твоята обич, че мисля за края без страх.
Когато признах ти сърцето ми как е ранено,
ресниците твои внезапно потрепнаха плахо.
Когато ти казах, че твоят съпруг идиот
не те заслужава, че всъщност глупак съм и аз
щом толкова искам от теб забраненият плод
да вкуся, когато сърцето топи се от страст.
Когато ти казах, че бракът ти с друг без любов е
по своята съшност една лицемерна измама
усетих как сълзи напират в очите, готови
да бликнат спонтанно. Усетих сълзите ти само.
Когато ти казах, че даже от свода далечен
сам Бог благославя любов, споделена от двама,
по твоите скули сълзите потекоха вече...
И все по-напрегнат аз дишах до твоето рамо.
Когато ти казах, че всичко в живота е сцена
и избор на роля свободно сам Бог ни е дал,
ти своите сълзи избърса и тихо простена;
„О Господи, с чесън шкембе за обяд ли си ял!?”
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1