Ако някога забравя,

че човек съм се родил,

то тогава, то тогава

нека стана крокодил,

нека в моя Нил самотен,

монотонно, час по час,

да тече край мен живота,

да се лутам в него аз,

нека всички ме проклинат –

аз за туй пък ще ги хапя,

а щом лятото отмине,

и със есента закапят

на живота ми листата,

и ги емне буен вятър,

то тогава, както става

във живота, не забрава

искам аз, а слава, слава,

слава, че съм нещо бил,

па макар и крокодил!