Аз те обичах! Обичта ми, зная все още пари в моето сърце. Но тя да те тревожи не желая. О, не бъди с посърнало лице!

Ревнувах те, и те желаех страстно, мечтаех си за теб и нощ и ден, жадувах те и плахо, и опасно... Дано те друг обикне като мен!

А сега?
Не ме ли обичаш още?

Обичам те! А ти дори
не забелязваш любовта ми!
Ти не разбра, че в мен гори
желание. За теб съм само
случаен "ник" с когото можеш
да разговаряш тук случайно,
а аз мечтая, мили боже,
да ме любиш всеотдайно!

Не зная,
дали ще ти се случи,
мон ами...
Да прекрача
годините,
от дълги разстояния...
В ръцете ми
опръхнало да замълчиш...
Не.По-добре...
така да си остане...

Желаех те! Желаех страстно
да бъдеш моя някой ден.
Уви! То плахо ще угасне!
Поля го ти със душ студен!

Ще бъда в съня ти понякога,
тайничко...(може ли?)
Когато в прозорците зрее
разбудената ранина,
когато се съмват
сънливите птици по клоните...
Макар и на пръсти прокраднато
и в тишина...
Ще бъда.

Ще бъдеш приета в прохладното утро копнежно,
и с трепетни устни ще милвам снагата ти нежно...
Макар и на сън, знам, ще бъдеш до мене желана.
А после, щом съмне, завинаги в мен ще останеш!