Блогът на vesan :: Луната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.08.2008 16:00 - Луната

Автор: vesan Категория: Изкуство

Прочетен: 1082 Коментари: 3 Гласове:

От сдраното сетре на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите
към него гледах алчно, завистливо,
като скъперник към купчина злато
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво,
момиче ми приличаше луната.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Не пожелавай чуждата жена!

Плодът на спомена

Коментари

1. анонимен - Луната
25.08.2008 23:37

Чудесно лунно стихотворение, Весан! Ако си участвал с него в конкурса на "Хулите", то по мое мение трябваше да бъде наградено!
Но, всъщност, в този живот никой не пита безгласните букви, нали?

цитирай

2. ok3223 - Здравей! Красиво хрумване,
27.12.2008 11:05

написано красиво. А краят чуден.
Весели празници.ок

цитирай

3. alhimik1 - образно е и лирично
15.01.2009 17:04

хареса ми инвенцията и майсторско е!
Нико

цитирай

Търсене

Най-четени