История, досадно тривиална
сега ще се опитам да разкажа.
За мъж един, улегнал и банален,
дотолкова, че малко скучен даже.

Стеснителен, с коремче и плешив.
Със средно култивиран интелект.
Е вярно, за да бъда справедлив
ще кажа, че въпросния субект

бе надарен с чувствителна душа,
коректен, толерантен, отзивчив,
и общо взето - с риск и да сгреша,
си мисля – и по своему, красив...

Та този мъж веднъж се логна в нета -
в кой сайт, и как, сега е без значение -
и взе, че там усилно се разшета
във търсене на нови развлечения.

Но не мислете, че с нахална стръв
преследваше любовни авантюри.
О, не, напротив, той не бе такъв!
Надяваше се мъничко култура

тук да намери. Нетрадиционна,
оригинална, непредубедена,
изчистена от догми казионни,
наивна, да, ала освободена

от скучния шаблон на рутината
и кухия кънтеж на авангарда...
И... точно тук намесва се Жената!
“Шерше ла фам” би казал Авогардо.

Откри я той ли, тя ли го откри –
за разказа подробност незначима.
Когато топлината догори
си мисля, че не е необходимо

да питаме кой пръв е дал искрата.
По-важно е, че срещнаха се в нета
две личности напълно непознати.
И той реши; излезе ми късмета!

И с цялата наивност на хлапак,
макар и вече одъртял, се влюби.
К`во да го правиш, като е глупак
и по жена акъла си загуби!

А бе и женен и товар беди
се струпаха на “голото му теме”,
а тя дори не го възнагради
поне с една целувка. Мина време,

премина и боля, и преболя.
Сега е сам, забравен, нежелан.
В очите му дъждът се изваля
и може би отново търси блян.

Такива срещи в нета - Господ дал
на всеки който ги е пожелал :)
Възторгваме се и...се сгромолясваме,
открили, че изобщо не си пасваме.
Сразени сме, но още сме в играта -
останало е въгленче в душата ... :))))
...
ПОЗДРАВИ, ВЕСАН!!!! ;)

Ех, че си майстор на такива истории в рими...:-)))

Поздрави, Зин!
И дано по-дълго да горят въгленчетата! :)))

Поздрави, Валка!
Майстор съм не само на римите!:)))