Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,

Когато над бездни
призвездни
излезне

През нощта усети Джени,
че в леглото мърда
между нейните колене

В един задушен августовски ден,
след дълъг преход, потен, уморен
замръкнах аз в една планинска хижа.

Изведнъж си помислих, че ти мислиш, че аз
съм помислил, че мислиш да съм с теб тази нощ;
ти помисли, гасейки догорелия фас,

„ Нерон седни... на пода... долу... трай!” –
извика ти, когато на вратата
се позвъни, и аз със силен лай