(продължение)
Пивет не откри гората си.
На нейно място се простираше огромна бетонна площадка, от която стърчаха комини. Под бетона с дебелина сто метра, имаше цял конгломерат от защитени от бомбите заводи, които произвеждаха хиляда танка...

(продължение)
Пивет бе щастлива и изненадана от силата на магическата си пръчка.
Несъмнено Господ не си беше представял, че ятото ангелчета може да бъде обект на подобни атаки. Беше се отнесъл небрежно към имунизацията им.

                Феята и войникът
                - Каква пасмина! –измърмори той и се изправи.
                За пореден път народите враждуваха. Континентите  се бяха превърнали в бойни полета. Войници направляваха оръжия, сеещ...

Натиска ме близък, но далечен, топъл поглед дълбок.
Дали да прекрача в простор неизследван, без дебнене?
Дали да докопам страха и го сграбча със скок?

Бях унил и самотен, бях намразил света,
и в гърдите ми тлееше тъмна жарава...
Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша.

Нощ над селата се спуска.
Нощ за любов и вампири.
Конник сред огън препуска.

Прицелени във очното безочие,
разбираме ли говора на смислите,
с екзистенциалното им многоточие

Едва ли някой е роден
на този свят за самота,
но... повечето сме самотни!