Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,

Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?

Ще те очаквам, даже и след вечност
в душата ми красиво да прозвъннат
вълшебни думи, сякаш ек далечен

(продължение)
Този мъж не обичаше жените. Той прогони феята, като я удряше с носната си кърпа.
Пивет реши да потърси мъжете там, където са: на бойните полета. Избра си един младеж с небесносини очи, който караше танк, тежащ седемстотин ...

Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити грозни коренища

(продължение)
        Един ден, след края на въздушната тревога, видя да се образува опашка пред прозорчето на някаква изба. Съдържателката на млекарницата, облечена в броня, раздаваше срещу купони по дванадесет грама грес произведен от к...